"Краят на историята" - Лидия Дейвис

"Да обичаш значи да имаш за цел щастието на друг човек" 

 

 

"Краят на историята" действително започва с края, а именно - разпадането на една връзка, прекъсване на отношения и един горчив чай. (не моят!)

Авторът обещава историята да е истинска и правдоподобна, въпреки че е разбъркана и непоследователна. Мислите на разказвача препускат от тема в тема за секунди, а действията на главната героиня напълно й съдействат. Не ме учуди, че Лидия Дейвис е ту героиня, ту разказвач.

Авторът явно изпитва затруднения да даде имена на своите двама главни герои, за да не им препише чужди черти и за да не избяга от истинността на историята си. Затова и по-често са използвани местоимения, отколкото собствени имена, но ето ги и тях:

• Той - Ханк, Гарет, Стефан. 

• Тя - Лора, Сюзън, Хана, Мег, Ана, Ан. 

Романът прилича на личен дневник на една жена. Случайно нахвърляни и то без особен ред случки и ситуации от връзката и с Винсънт (да, така се казва в крайна сметка!). Тя е преподавател, а той студент. Любовта към книгите, литературата и прозата е нещото, което ги свързва. Лидия Дейвис в качеството си на главен герой и романист ни оплита в техните срещи - случайни и предвидени. 


В началото на нейните зорки погледи той отговаря с тихи и кротки отговори, но нищо не остава същото... Краят на връзката им е очакван и осъзнат още от началото на историята в "Краят на историята".

Очаквайте нещо ново съвсем скоро! Надявам се този пост ви е бил интересен! Обратната връзка е много желана, а коментарите строго задължителни! Целувки

-Яна

Може да ни последвате:

 във фб от тук 

 инстаграм от тук

 Google+ от тук