неделя, 26 ноември 2017 г.

"Провокатор на въображения" - Генчо Генчев

 

 

Любими цитати.

 

 

 

 

Здравейте, четящи,  и честит понеделник. Днешната ми задача е да Ви запозная с един сборник от разкази, за който навярно не сте чували. Но спокойно, предвид колко е добър и че на мен ми хареса, ще започнете да слушате и Ви препоръчвам лично да го прочетете! 
Получих малката книжка, събрала в себе си 33 разказа, във вторник - 21.11. и нямах търпение да започна да я чета. 
В този сборник Генчо Генчев е засегнал различни проблеми на съвремието и ежедневието ни и е съумял с лекота да разкаже и загатне за всичко хубаво, което светът носи, за да си извадим ние - своята поука.





  • Разказите са кратки. 
  • Главни топоси са селото, покрайнините на държавата и забравените от света малки селища.
  • Диалогът е същинската част, която предвижва разказите напред, а езикът - разговорен.  
  • Героите сме ние.
  • Проблемите са общочовешки, екзистенциални и лични.
  • Иронията и самоиронията преливат в хумор.






"Човещината е сплав от доброта, любов, съпричастност, страдание и куп други дреболии.."

 "Човек живее, докато има кой да го помни."

 "Щото истината за всеки е различна, ама справедливостта е една!"

 "Светът е шарен като букетче за 8 март!"

"Учете се бре! Дядо ви Вазов с 50 000 думи е боравил, а вий сега я знаете 5000, я не."

 "...на късмета требе и да се помага понявгиш."

 "Що такива животни сме станали ний хората,а..?"

 "Животът на хората е различен. В това се състои и пъстротата, и многообразието му."

"Спомените са хубаво нещо. Понякога." 

"Странни същества са хората, не познават ни природата, ни законите и, а си позволявата да я наричат околна среда."

"-Нищо, което е от сърце - не е мъничко-"

"Простите неща са очевидни, момчета, просто трябват очи да ги видите!"

"Творчеството дава свобода! Може да твориш велики неща, а може и малки, но и в двата случая си свободен."

"Словото е особено нещо - не всеки го разбира!"

"Лошото е, момчета, че и мълчанието малцина го разбират."







 
Мои лични фаворите са "Био" и "По пътя към сауната". Тези два разказа са красиви притчи и вдъхват надежда за началото на нов живот. Главен е мотивът за любовта. 
Изказвам отново благодарността си на Генчо Генчев, че се свърза с мен и ми позволи да се докосна до неговото творчеството. Ако има такива от вас, които също искат на прочетат "Провокатор на въображения", могат да се свържат с мен или лично с автора. Книгата се продава на цена от 10лв. 
Благодаря и на всички Вас, че сте тук и четете това, което пиша. Дано Ви харесва, наистина!




Последвайте ни:
 
 
-Яна!
 
 
 
 


понеделник, 20 ноември 2017 г.

Библиотеката на Яна 📚

Да, моята!

Здравейте, четящи, днешният ми пост е продиктуван от желанието ми да съм по-близка с Вас.
Ще Ви споделя как подреждам книгите си, дали ми стига мястото за книги и други книжни и библиотечни предпочитания, за които Вие ме попитахте в анкетата, която направих../ще ви оставя линк към анкетата, ако имате още въпроси/



Разделям въпросите, които получих от вас на няколко основни групи:



Любими
Не знам дали изобщо е възможно на тези въпроси да отговоря категорично, но ще се опитам *wish me luck*
  • Любим жанр: Обичам да чета криминални и любовни романи.
  • Любима книга: "Последната песен" от Никълъс Спаркс и "Три ябълки паднаха от небето" от Нарине Абгарян
  • Любим класически роман: "Железният светилник" - Димитър Талев
  • Любима книга, която има своята екранизация: "Пътешественикът във времето и неговата жена" от Одри Нифнегър
  • Любима книга от детството: Може и да звучи странно, но света на книгите открих едва на 14годишна възраст. Дотогава четях единствено по задължение. Но в тази графа отнасям "Братя с лъвски сърца", защото съвсем скоро я прочетох и я обикнах.
  • Любим български роман: "Железният светилник" 




Книга, която...

Книга, която те е разплакала: Мисля, че няма книга, която да не е. Даже съм сигурна, че всички са ме. Емоционален читател съм. Факт.
Книга от автор, от когото не си чела преди: "Крадецът на книги" - Маркъс Зюсак
Книга, чиято любовна история най-дълбоко те е докоснала: "Заедно завинаги" - Даниел Стийл
Книгата, която чете най-дълго време: "То" - Стивън Кинг започнах преди две лета и още не съм я довършила..
Книга, в която главният герой страда от психическо заболяване: "Деца из града" - Мери Хигинс Кларк.
Книга, която прочете за един ден: Почти всичко от Джон Грийн
Разтоварващо четиво: "Щастието е чаша чай с теб" - Мамен Санчес



Други..


1.Каква беше причината да започнеш да четеш толкова много? 
- Ако отговоря, че е нямало какво друго да правя, изобщо няма да е грешно. Но по-правилно ще е, че госпожата ми по английски ме подтикна.
2. Не съди книгата по корицата?! Влизаш в книжарница и виждаш, че всички книги са опаковани и не знаеш коя книга каква е.. Как ще реагираш? Ще ти бъде ли интересно какво ще ти се падне? 
- "Не съди книгата по корицата" е общовалидна аксиома, универсална истина,. Бих се изненадала приятно и изключително бих се зарадвала, наистина. Дори и книгата да не ми хареса, все ще и дойде времето. Вкъщи си имам близо 30-40 такива книги, които си пазя за бъдещ период.
3. Как си подреждаш книгите?
- Тъй като нямам много място за книгите си, а и те не са толкова, колкото ми се иска, са ми разделени на две места 
 прочетени и непрочетени.
Прочетените, от своя страна, деля на 4: 
  • Фредрик Бакман
  • Никалъс Спаркс
  • любими и други.
Любимите и другите съм подредила по :
  • големина
  • автор
  • жанр 
  • цвят
Аналогично съм си подредила книгите от Бакман и Спаркс, но съм добавила и критерий - от най-любима към най-малко любима.





4. Стига ли ти мястото за всички книги?
-За тези, които имам - да, но за тези, които искам да имам - не. Съвсем скоро ще се сдобия с нови етажерки и дори ще пренаредя наличните си книги по нов, различен начин.

5. Четеш книга, която не е интересна,.как процедираш? Зарязваш ли я или се принуждаваш да я дочетеш?
-На всяка книга и идва времето, затова я оставям още в момента, когато ми доскучае.

6. Как избираш какво да четеш сега? Имаш ли списък?
-Wish-listът  ми е безкрайно дълъг. Каквито и планове да си правя, то никога не се водя по график. Нямам такъв за четене. 

7.Подчертаваш/рисуваш/пишеш ли в книгите?
-Последният път, когато го направих, нямах подръка тефтер или лист, но избягвам. Лист, който седи на последната страница на книгата, е много по-практичен, отколкото писания измежду страниците. 

Това е линкът, на който можете да ме попитате други книжни или не толкова въпроси, ако не съм успяла да им отговоря в този пост : клик

Може да ме последвате:





Очаквайте нов пост съвсем скоро!
-Яна 

неделя, 5 ноември 2017 г.

"Последната любов на баба Дуня"


За пръв път правя pre-order и съм изключително доволна!

 


Баба Дуня е първата, която се връща в родния си дом след аварирането на атомната централа в Чернобил. Селцето Черново е нейното свидно място. Там животът тече кротко и спокойно, докато в един миг животите на баба Дуня и нейните съседи не се преобръщат и те се изправят пред редица изпитания - сватба, убийство, спасяване на човешки живот и едно много чувствено писмо от любимата внучка.




 "НЕ МОЖЕ ЗА ВСИЧКИ ГЛУПАЦИ НА ТОЗИ СВЯТ ДА Е ВИНОВНА РАДИАЦИЯТА!"

Запомнете, не всеки се страхува от радиацията! 
В Черново живее не само баба Дуня, ами и  Маря с нейния любим петел - Констанин. Също и старият Сидеров, "който е поне на сто години" и е горд собственик на телефон, загадъчно работещ веднъж годишно. Още -  Петров - болен от рак "от главата до петите", Леночка и семейство Гаврилови. Ако не знаете какво е общото измежду тези чудати хора - ще Ви отгатна. Никой от тях няма какво да губи...

 

"ИСКАШЕ МИ СЕ ДА МУ ДАМ НЕЩО, НО НЕ БИВАШЕ..."


Дано сте запомнили тези имена, защото те са носени от най-близките приятели на нашата главна героиня - баба Дуня и са нейни първи помощници и в зло, и в добро.


 "СПРАВЕДЛИВОСТТА ПОНЯКОГА НЯМА ОБЩО СЪС ЗАКОНА."


Стряскащите разкази за хора, живеещи на подобно място и отглеждащи си растения и животни, от които се препитават, ги преглътнах. Но не успях да се начудя на един млад мъж, който се появи ненадейно в Черново, водещ със себе си Аглая - своята  съвсем здрава дъщеря.. Това е и повратният момент в книгата на Алина Бронски. Тази случка разтърси из основи Черново и неговите жители и ме накара да преосмисля вижданията си за добро и зло.

Авторката много умело е разказала живота на главната героиня! (а Жанина Димитрова - превела) Историите на лекарят Дуня, майката Дуня и бабата Дуня са толкова красиво написани и затрогващи, че умът ми направи асоциация с творчеството на Бакман!  

Краят оставам отворен, за да ми напишете в коментари/на лично или някъде в социалните медии какво е вашето мнение за това бижу на Алина Бронски от издателство Сиела и дали ревюто ми Ви е допаднало! 


Може да ме последвате:
или да се абонирате за блога ми!
До скоро! Целувки
-Яна