вторник, 19 септември 2017 г.

"18%сиво" - Захари Карабашлиев

 

"С радост от срещата ни!"


 

 

 

  

 

 

 

Преди малко повече от 3 години научих часове по-рано, че Захари Карабашлиев ще идва в училището, което уча, а по-късно и в градската библиотека ще има събеседване с него.. И какво правя? Логично! 

По път към вкъщи купувам книгата му и прекарвам оставащите часове до срещата в четене.  
Спомням си, че не успях да завърша романа навреме и края го разбрах лично от автора, което си беше шок! Не отворих книгата няколко дни. Не получих каквото се надявах и очаквах, реших, че с тази книга сме приключили. Но.. По-късно, докато четях и препрочитах края си изглеждаше съвсем на място и докрай завършен. (Макар и лесно предвидим) 


  “Започваш да разбираш, че си истински влюбен, когато искаш да се събуждаш до някого по-силно, отколкото да заспивате заедно.”


Сюжетът на този роман ни завежда в Америка, там нашите главни герои са избягали от България 90те години, за да търсят по-добро бъдеще и да се спасят от несгодите у нас. Зак и Стела. Зак е млад, вече сбъднал американската си мечта - печели добре, но някъде из преследването на тази цел Стела изпада от уравнението.. Действието се задвижва едва когато той  осъзнава, че без любовта си се чувства изгубен. 

"За да се намериш, трябва преди това да се изгубиш." 


Начинът на писане на автора е нещо, което (тенденция ли е?) не само той прави.. ( а аз не харесвам особено). Да, знам, че цинизмът е начин да кажеш някому, че е сбъркал. Просто понякога ми идва too much.
Плюсът, който ме задвижи доста бързо напред в книгата са диалозите! Тук одобрявам и поздравявам. Докато Зак пътува,( и си хапва Тоблерон!) търсещ изгубеното, си спомня най-милите и дълбоки моменти със своята любима. Техните минали разговори и неговите сегашни мисли задвижват историята скорострелно и те обвързват с несъществуващи личности..(или пък съществуват?)


 " Ние сами избираме собствените си провали. (..) Защото знаем, дълбоко в себе си знаем - можем да ги понесем" 


Обожавам черни, изчистени корици и тук изд. Сиела ме очароваха, защото "18% сиво" заслужава  проста и семпла корица, но такава, от която бликат стил и изненади. Този роман ме изненада и положително, и отрицателно.. а вас?

Последвайте ни: 


-Яна 

Няма коментари:

Публикуване на коментар