Фредрик Бакман ♡

Фредрик Бакман. Пет книги. Пет красиви, трогателни и безкрайно реални истории. Пет страхотни книги, които ни докосват и разчувстват!

*Не мога да не се отдам на сантименталност и да не благодаря на изд. Сиела за възможността да се докосна до тези книжни съкровища! *

В днешния пост ще Ви представя тези книги като започна от най-малко любимата и стигна до най-любимата!

 

 

 "Брит-Мари беше тук"

"Брит-Мари беше тук" е история за суперсилите на обикновените хора и правото да бъдеш себе си. Брит-Мари се разделя с Кент, своя съпруг. За него разбира, че и изневерява, а за себе си - че може да живее и без него. Мястото, на което попада и вдъхва увереността и я издига, кара нас, читателите да си променим мнението за нея от "Баба праща поздрави и се извинява".  Там тя е вечно мъмреща и недоволна, дразнещата съседка от блока. Тук Брит-Мари намира мястото си и се променя за добро и върши куп неща за пръв път, макар и да е 63годишна.
"Има футболно игрище. Има футболен клуб.
И каквото и да става.
Където и да е тя.
Всички ще знаят, че Брит-Мари беше тук."

"Човек на име Уве"

"Човек на име Уве" е още една история, чиито главен герой ние едва понасяме, а всъщност, много обичаме. Подобно на "Брит-Мари беше тук" са изтъкнати всички отрицателни черти на Уве, неговите странности и несгоди в живота. Този ядосан на света старец остава за дълго в мислите ти и те кара да се замислиш. Уве планира самоубийство, което ще го отведе при любимата му и този път никой няма да му я отнеме. Но все някой го прекъсва. Прекъсват го съседите, с които ще се сприятелят, прекъсва го и котката, която Уве ще си приюти. Или котката ще си приюти Уве. Спортно е. И двамата са с тежки характери. Сюжетът на тази книга проследява забавни случки около животът на Уве, безброй караници и недоизказани истини. 

„Той бе от хората, които бяха наясно с всичко, което е черно и бяло. А тя беше неговия цвят. Тя беше всичкият цвят, от който той имаше нужда.“

 

 

 

 

"Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг"

 

 

 Приказка за страха и любовта. Трогателното сбогуване на баща и син с техния баща и дядо. Приказка, която поставя проблема за времето, с което разполагаме. Как трябва да го оползотворяваме, а не да го губим и прахосваме. 
Личен дневник на автора. Малък разказ с голямо сърце, който е написал да превъзмогне случващото се около него, а помогна и на много други!  

 "Баба праща поздрави и се извинява"

Всички имаме нужда от супергерои и понякога това сме ние. "Баба праща поздрави и се извинява" е разказ за силна връзка между момиче и нейната баба, която не се прекъсва, дори след смъртта на бабата. Двете си имат създаден свой собствен магичен свят. Място, на което са само двете и техните истории. Пристан за дете, тормозено в училище. 
Чувствата, които малкото момиче изпитва след смъртта на един от най-близките си, са напълно разбираеми и нормални. Детето се чувства предадено и изгубено, но не знае, че неговата баба-супергерой е помислила за всичко. Тя изпраща внучка си на супер тайна мисия, която я отвежда до истината за една баба, която не прилича на друга. 

 "Да си специален, е най-добрият начин, по който да бъдеш различен.“

"Бьорнстад"

История за един хокеен град. И не само. И много повече от това, всъщност.

 Безспорно най-добрата книга измежду петте! Тук са замесени теми като изнасилване, безработица, загуба на дете, спортен хъс и лоялност, но ... Каква е цената за изкачването по стълбичката на успеха? Какво носи един спорт? Какво могат да си дадат група деца? 

Фредрик Бакман отговаря на всички наши въпроси именно в "Бьорнстад".  По отношение на чувствата, с които те оставя тази книга  точно като останалите - сигурен си, че доброто съществува! Сърцето ти се е стоплило и нямаш търпение за още! 

Но запомнете: Тази книга се чете трудно, тя е тежка. Но. Си. Заслужава.Напълно.

Знаете, че ще има продължение на "Бьорнстад", нали? 

Ако това, което правя Ви допада и харесва, моля последвайте ме:

• във Facebook
• в Instagram
• Google+

-Яна

"Аз преди теб" & "Аз след теб" - Джоджо Мойс

 

 

"Просто живей добре.
Просто живей."

 

 

 

 Добро утро, четящи! Желая Ви успешна, ползотворна и усмихната седмица! Днешният пост, както сте видели от заглавието и заглавната снимка, предполага да направя ревю на две книги! "Аз преди теб" § "Аз след теб" на Джоджо Мойс. Предупреждавам Ви, тези два романа са чисто съкровище. Това са повече от любовни случки и трепетни очаквания за срещата с любимия.

 

Тази история е една от най-чувствените, които съм чела. За правото на собствен избор, силата на човешкия дух и смисъла на човешкия живот.. Заглавията и на двете книги регистрират отношение с нечие присъствие/отсъствие. Главната героиня - Луиза Кларк постъпва на работа при семейство Трейнър, където трябва да е личен асистент на Уил Трейнър. Той е 35-годишен мъж, прикован към инвалидна количка, напълно парализиран след инцидент от гръдния кош надолу. Животът му напълно се е променил, както е на път да се промени този и на Луиза.

Сюжетът на първата книга ни запраща в родното място на Лу, едно малко градче, където нищо не се случва. Тя отдавна е спряла да мечтае и ние се питаме какво пък особено ще се случи? 

Уил и Лу са пълна противоположност. Два полюса. Плюс и минус. Преди инцидента той е грабел от живота с шепи, обиколил е света, наслаждавал му се е на пълни обороти. Преди да започне работа като личен асистент Лу не е предполагала какво може да и донесе живота. Тя е щастлива в нейния спокоен, на моменти скучен свят. Той е прикован, а тя е доволна от своите окови и безперспективен свят. Тя е жизнерадостна, мила и добра, а той циничен, груб и неотзивчив. Тя иска да го върне към живота и да му бъде утеха и подкрепа, а той се стреми да я научи да живее. 

Ако не сте чели първата книга, може да ви се стори шокиращо, но Уил Трейнър е направил един доста плашещ избор. Той избира да не е в тежест на близките си, да не се измъчва и решава, че му е непосилно да прекара остатъка от животата си в инвалидна количка, вечно обгрижван. 

Променят се един друг, да. Но не достатъчно, че Уил Трейнър да пожелае да живее..

"За известно време  ще се чувстваш неудобно в новия си свят. Живей смело. Приемай предизвикателствата. Не се примирявай. Просто живей добре. Просто живей."

18 месеца по-късно се срещаме с Луиза и нейното семейство в "Аз след теб". Тя се опитва да построи света си наново, да се пребори с безсънието, гнева по загубата и съпътстващите ги мъка и тъга. Тя започва да води диалог с човек, от когото е непосилно да получи отговор. В "Аз преди теб" Луиза му обеща, че ще живее, че няма да си пропилява дните. Но в "Аз след теб" се чувства, сякаш го е предала и излъгала. Работата на летището не и носи удовлетворението, което предполага, а само и напомня, че всичко и всички се движат, а тя е на същото място, губейки си времето, мамейки Уил.  

 А ние му обещахме, че ще сме до нея, да проследим какво ще и поднесе Съдбата. Изненада, която не чука на вратите, а влиза през прозореца. Такава, след която не оставаш безучастен. Точно тогава, след всичките сбирки, които е посетила и си мисли, че е преживяла достатъчно и може да продължи смело напред.
Достатъчно сме опознали нашата главна героиня, знаем, че е силна. Сигурни сме, че ще се справи с болката и шока от новината, която и се сервира. Нали?

"18%сиво" - Захари Карабашлиев

 

"С радост от срещата ни!"

 

 

 

  

 

 

 

Преди малко повече от 3 години научих часове по-рано, че Захари Карабашлиев ще идва в училището, което уча, а по-късно и в градската библиотека ще има събеседване с него.. И какво правя? Логично! 

По път към вкъщи купувам книгата му и прекарвам оставащите часове до срещата в четене.  

Спомням си, че не успях да завърша романа навреме и края го разбрах лично от автора, което си беше шок! Не отворих книгата няколко дни. Не получих каквото се надявах и очаквах, реших, че с тази книга сме приключили. Но.. По-късно, докато четях и препрочитах края си изглеждаше съвсем на място и докрай завършен. (Макар и лесно предвидим) 

  “Започваш да разбираш, че си истински влюбен, когато искаш да се събуждаш до някого по-силно, отколкото да заспивате заедно.”

Сюжетът на този роман ни завежда в Америка, там нашите главни герои са избягали от България 90те години, за да търсят по-добро бъдеще и да се спасят от несгодите у нас. Зак и Стела. Зак е млад, вече сбъднал американската си мечта - печели добре, но някъде из преследването на тази цел Стела изпада от уравнението.. Действието се задвижва едва когато той  осъзнава, че без любовта си се чувства изгубен. 

"За да се намериш, трябва преди това да се изгубиш." 

Начинът на писане на автора е нещо, което (тенденция ли е?) не само той прави.. ( а аз не харесвам особено). Да, знам, че цинизмът е начин да кажеш някому, че е сбъркал. Просто понякога ми идва too much.

Плюсът, който ме задвижи доста бързо напред в книгата са диалозите! Тук одобрявам и поздравявам. Докато Зак пътува,( и си хапва Тоблерон!) търсещ изгубеното, си спомня най-милите и дълбоки моменти със своята любима. Техните минали разговори и неговите сегашни мисли задвижват историята скорострелно и те обвързват с несъществуващи личности..(или пък съществуват?)

 " Ние сами избираме собствените си провали. (..) Защото знаем, дълбоко в себе си знаем - можем да ги понесем" 

Обожавам черни, изчистени корици и тук изд. Сиела ме очароваха, защото "18% сиво" заслужава  проста и семпла корица, но такава, от която бликат стил и изненади. Този роман ме изненада и положително, и отрицателно.. а вас?

Последвайте ни: 

Facebook account

Instagram account

Google+ account

-Яна 

"Крадецът на книги" - Маркъс Зюсак

Една история за живота във военновременна и Нацистка Германия разказана от Смъртта.

Сюжетът на тази красива и болезнена история ни запраща в Германия - далечните тъмни години на Третия райх. Нашата главна героиня - Лизел - е момичето с историята, на която дори Смъртта се възхищава!

Романът започва с появяването на Лизел в семейство Хуберман. Проследява случки, свързани с биологичното й семейство, срещата с Ханс и Роза Хуберман - нейните приемни родители, детските закачки с Руди - нейният най-добър приятел, появата на още един член в семейството и няколко кражби на книги. Не много. Наистина. 

...те просто са наложителни 

 

„В тишината на нощта отварянето на книгата предизвика порив на вятъра.”

Онези от вас, които тепърва ще се престрашат да отворят книгата, ще видят, че в началото Крадецът на книги дори не може да чете. Чакай, чакай, какво?!

Смъртта оправдава кражбите на Лизел като деяние, защото те са сторени от нужда - да си върне на света, че и отнема братчето и че изпраща незнайно къде нейните майка и баща. Тя краде и от изпепеляващата любов към книгите. Първата книга, която си присвоява, Лизел я намира на близо до гроба на братчето си, следващата буквално вади от огъня, последващите отмъква от библиотеката на кмета, но най-важната и е подарък... 

Животът, който Зюсак ни е описал, а изд. Пергамент прес са ни илюстрирали, превели и направили достъпен е вплел в себе си животът на Лизел, разказа на Смъртта, неочакваната поява на един акордеонист и няколко падания на бомби в бедния квартал на Мюнхен, където нашите герои живеят. Едни от предизвиканите чувства в читателя са на тъга, примесени с уплах, но и надежда. Гняв, но и щастие. 

Може да ме последвате в социалните мрежи от тук:

• instagram 
• facebook 
• google+ 

Благодаря Ви за активността, признателна съм Ви!

-Яна

Топ 5 най-четени автори

 Здравейте, днес се включвам с малко по-различен пост,. Топ 5 на най-четени от мен автори. *Някак се чувствам длъжна да спомена, че чета от 3 години вече. Преди това четях единствено по задължение и от скука..Точно преди три години на днешна дата по собствено желание и с интерес отворих първата си книга. "Тина и половина" - Юлия Спиридонова. Веднага след нея започнах "Любов" от Елиф Шафак и до днес съм прочела около 200 - 250 книги.*  Имам си повод и затова си позволявам да разнообразя! Дано ви допадне тази идея! ♥

#5 Силвия Дей & Е.Л. Джеймс

/с по 4 книги всяка/

Бяха много нашумели и реших да не съдя,без да съм ги чела. Противно на мнението на мнозина - мен книгите не ме очароваха. Доста си приличат. Личен фаворит - поредица Кросфайър.

#4 Фредрик Бакман - 5
Съвсем скоро очаквайте пост за този автор и как изд. Сиела правят прекрасни корици! 
Личен фаворит - Бьорнстад!

#3 Джон Грийн - 6

Джон Грийн период. Да. Кой тинейджър е нямал? Той пише литература за подрастващи и е добър в това, няма да му отрека. 

Личен фаворит - Множество Катрини!

#2 Кристин Каст & П.С.Каст - 7 книги.

Ужасно бях разочарована, че не цялата поредица е преведена и дори си бях наумила да я дочета на английски.,По него време и плакат си имах, дааа...

Ииииии....безапелационно 

#1 Никълъс Спаркс 

 Прочела съм му повече от половината творчество любовни романи, което не спира да расте. Новата ми цел е да изчета книгите му и на английски, от която съм далеч, защото нещо все ме спъва, но няма да се откажа. 
Личен фаворит - Последната песен!

 А кой е вашият най-любим автор?

 Последвайте ни въвFacebook
Instagram
Google+

-Яна

"Три ябълки паднаха от небето" - Нарине Абгарян

Измамно кратък роман, който четеш както дишаш след плач - бавно и полека. Нужно ти е време да научиш интересните имена на героите, да свикнеш с тъгата, която е обзела цялото село и човешкото битуване, да позволиш на жителите на Маран да те заразят с вярата си. Времето, което отделяш за първоначално отделни и несвързани една с друга история е същото, за което си се влюбил във всичко. В "Три ябълки паднаха от небето" е трудно да се определи историческият момент, а ходът на времето е преобърнат. Романът започва с желание за смърт и завършва с копнеж и надежда за живот.  

"Навсякъде има смърт.. и живот"

 Макар съвсем скоро да казах, че любимата ми книга е "Спасителят в ръжта", то тя не остана за дълго такава, защото именно тази я измести и вече е втора в личната ми класация. На мен, като читател и като човек, вярващ в доброто, ми вдъхна увереност, че всичко, което ни се случва е с цел и никога не е късно да постигнем желанията си и да вярваме в тяхното сбъдване. 

 "Всеки си има свой смисъл на живота и своя война"

 Книгата, от изд. Лабиринт, с превод от руски - Емилия Л. Масларова, е за живота и смъртта и всичко между тях. Представено е как две човешки съдби, събрани на сляпо са вплетени в един живот и прерастват в любов. Как сърцати и всеотдайни хора, последните останали да живеят в арменското селце, си помагат в нужда, подкрепят се и се защитават като едно голямо семейство. 

"Има неща, които няма как да обясниш с обичайните думи и е невъзможно да проумееш с човешкия разум."

Война. Глад. Земетресение. Тежки зими и лета. Маран е преживял всичко, но да изгуби децата си, които носят надеждата е най-тежкото от всички изпитания... 

Дайте шанс на тази творба, обещавам, че ще ви развълнува. Някъде ще припознаете певецът на българското село, а другаде самите себе си и навярно ваши близки. Това е другата способност на авторката, освен да пише красиво и увлекателно, разбира се!

Комплименти на издателство "Лабиринт" за прекрасната корица и добрия превод!

 ПОСЛЕДВАЙТЕ НИ:
- във Facebook
- Google+
-Instagram
 

 Целувки от мен! 

-Яна

 

"Спасителят в ръжта" - Дж. Д. Селинджър

Абсолютната свобода е невъзможна..

.. е едно от откритията, които прави Холдън - нашият разказвач и пръв приятел в творбата. 

 Книгата е и смешна, и тъжна едновременно. По мое мнение, много актуална и в наши дни. Главният герой е истински мъдрец и учител, попаднал в тялото на бунтуващ се тинейджър. Пие, пуши, вика си лека жена, а я отпраща, дава си лепката за бъдещи дарения и бива очарован от две монахини. Младото момче живее в свят, в който царуват фалша и лицемерието и отказва да се впише като "преструванко" или "подлец". 

"И милиони години да имаш на разположение, пак не можеш да изтриеш и половината мръсни думи, написани по стените на целия свят."

 Романът описва няколко дни от живота на главния герой - неговото напускане от училище (добре де, изгонен е), дните преди Коледа, когато решава да напусне дома и да се изолира дълги години. Това всъщност е и периода, през който възмъжава и разбира "какъв иска да стане като порасне". Той просто иска да спасява хора. Иска да е там, току появил се от нищото и да ги спре да паднат в пропастта,..буквално и преносно. 

“Падам си по книга, дето след като си я прочел, ти се ще авторът, който я е написал, да ти е страшно близък приятел, та да моожеш да го повикаш по телефона когато ти се поиска”

 Близостта на Холдън с малката му сестричка е онова, което го крепи.  Връзката им е много мила и красива. Малката Фийби е единствената, която разбира по-големия си батко. 

 „Лошата новина е, че понякога да правя глупави неща ми е забавно.“

Благородна книга,  изпълнена с философски разсъждения за живота и смъртта. Публикувана е за първи път на 16 юли 1951 г. и се превръща в една от най-заклеймяваните в историята на САЩ, заради езика, който се използва и неподчинението на 16-17 годишни младежи. Книгата предизвиква много остри изказвания и поражда различни мнения, но всъщност вашето е онова, което има значение. Дайте и шанс, ако вече не сте и може да се изненадате! 

Целувки от мен! 

-Яна

Нашият Facebook профил

Личен instagram

Google+ профил

☝🏻Последвайте ни ☝🏻