неделя, 15 октомври 2017 г.

"Kратък миг на щастие" - Соня Хайс


Десет кратки житейски разказа.

 
В дебютния роман на Соня Хайс са споделени десет кратки разказа на жени, чиито животи са нелеки, но са превъзмогнали тежките удари на съдбата и са се сборили с проблемите си.
Харесах тази книга, защото с лекота те обвързва с героите и техните проблеми. За периода от няколко страници си техен най-добър приятел или върл враг, но след приключването на историята в теб остават само въпросителни и удивителни. Искаш да четеш още за тях, не ти се иска разказът да приключва тук. Соня Хайс остава въображението ни да продължи историите.  








Заглавието посочва акцента и в десетте разказа. Това е победата на човешкия дух, разгадал тайнството на щастието. 

Ще ви разкажа накратко за първите няколко разказа.. кои въпроси се пораждат и кои теми разгръщат.. 
В "Осветената снимка", макар да бе оставено на по-заден план, ме впечатлиха връзките баща-дъщеря, съпруг-съпруга. Един зрял мъж, който за пръв път е на чужд континент е главният герой.
"Панама" - екстремното и дивото у човек. И колко големи могат да са разликите между две приятелки..Запознавайки се с Ирма и на мен ми се прииска да погаля ленивец.
В "Говори с мен" е засегнат мотива за връзката с Бог и греха. Семейството, което сякаш живее в храм, се състои от спящ на дивана мъж, момче с къщичка на дървото и майка, която не се е чувала с дъщеря прекалено дълго.
Следват още: "Сънят на принцесата", "Дрозофила", "Сурова наденица", "Най-доброто", "Хани и Хани", "Докосни ме" и "Лунна светлина", които са не по-малко интересни и наситени с дълбоки чувства и емоции. 


Макар да са кратки, тези истории са силно въздействащи, а не е ли това прекрасно! Ако Ви попадне този сборник, не се колебайте, а го прочетете! Ще останете приятно изненадани. 





"Щастието е: 
опасно оръжие...
когато се събудих днес, то лежеше до мен!
свобода...
да се смееш от сърце с децата си...
музика, музика, музика...
да пътуваш с шейна през снежната зимна гора като Ана К...
когато даже пъпът ти се усмихва...
ненадмината радост...
тотално надценено...
да бъдеш в правилното време на правилното място...
по-малко се дължи на късмета, повече на небесата...
да намериш любовта на живота си...
занимателна кримка...
да се наслаждаваш на всеки ден, сякаш е последният за теб!
винаги на моя страна...
вътрешен покой...




Дайте своя дефиниция на Щастието и последвайте мен и блога ми в социалните мрежи, ако това, което правя Ви харесва!


Щастие е да се изгубиш в света на книгите! 
- Яна 

неделя, 1 октомври 2017 г.

"Под игото" - Иван Вазов

"Лудите, лудите, те да са живи!"

 

 






1.  Какво очакваше от романа? 
 Всички около мен настояваха, че ще ми донесе смесица от чувства и го направи!

2. Колко време ти отне да го прочетеш?
Около седмица. 

3. Защо започна именно тази книга?
Беше ни дадена за задача в училище, една от творбите, които ще са на матура. Но изобщо не я почувствах така, нямаше я досадата от факта, че имам 'домашно'.


4. Любим женски и мъжки персонаж? Защо?
 

  •  Бойчо Огнянов - представител на младата българска интелигенция, оглавяваща българското националноосвободително движение. Хареса ми, че дори в името му има символика. Неговият образ е идеализиран и съдържа едни от най-ценните черти от националния характер : доблест, патриотизъм и жертвоготовност.
  • Рада Госпожина - безкористна и свободолюбива. Образ с разкрепостен дух и възвишена обич. Обич, която е насочена и към Бойчо, и към България. Тя е тази, която шие знамето на Бяла черква.
 илюстрациите са от Антон Митов.






5. Най-красива сцена в романа?
  Метаморфозата на чорбаджи Марко. В съзнанието на човек става промяна, която дори поражението на въстанието не може да заличи.

6. А най-тъжната?
Потушаването на въстанието.

7. Любим момент от книгата?
Цялата подготовка за въстанието! 
И главата "Радини вълнения".

8. Хронотоп?

  • chronos - физическото време обхваща периода от Старозагорското до Априлското въстание, а художественото - най-българското време -  подготовката, избухването и потушаването на Априлското въстание.
  • topos -  Бяла черква, Алтъново, Клисура; училището, Ганковото кафене, женския метох, къщата на Марко. 


9.  Какво е разбирането на автора за ценностна система в творбата? 
Най-хубавите патриархални черти са събрани в семейството на Марко. Марко държи на християнските норми, приличния вид на децата си и тяхната образованост. Той ги възпитава на любов към родината и почтеност.
 

10. Движещите сили в историята? 
  Процесът на освобождаване е представен като дълъг и тежък, но и необратим път.

11.  Плюсовете на творбата?

 Полифоничният сюжет и авторовите коментари (главите "Пробуждане" и "Пиянството на един народ")

12. А минусите? 
-

13. Какво да очакват останалите от романа?
Да ги връхлети огромна доза гордост и възхищение.




Поднасям ви искрени благодарности за преглежданията на предишните ми постове, всяко ново харесване и всеки нов коментар ми доставят огромно удоволствие, наистина!  Благодаря! Благодаря!
Оставям профилите си в социалните мрежи, за да ме последвате:
 facebook 
instagram 
google+ 


                                                                                           Целувки!
-Яна